Днес докато мръзнех и се прибирах, реших, че ще напиша една такава статийка. Знам, че темата е доста банална, но пък си струва да се говори по нея, дано някой се трогне. Пък и май само моята 15 годишна личност не се е изказала по този въпрос.
1. В България се пресича на червено, докато се озърташ внимателно наляво и надясно, пък дано Господ даде нещо да не те блъсне. Да. Според част от познатите ми това било отличителна черта само на Пловдив. Дори днес се поднасяхме на тая тема - "Чакай бе, как ще пресичаш, още е зелено... А, вече е червено, така може". Аз лично не съм забелязала особена разлика в това отношение и в София, и по морето. Но може просто такъв да ми е късметът.
2. В България няма такова нещо като училищни автобуси, за това в пиковите часове направо не можеш да дишаш в градския транспорт. Онова, което и до днес не ми го побира ума (а по този повод умувам вече две години) е защо, по дяволите, някоя бабка винаги се набутва в автобуса на най-задното място и тъкмо когато всичко се е препълнило решава, че ще слиза. Абе жена, почти седем сутринта е, освен ако някой не умира, какво, за Бога, правиш тука?! Вероятно подобни хора нямат никакво чувство за самосъхранение и искат да бъдат стъпкани от тълпа бесни ученици. Както и да е. Този проблем може да се реши като на всеки десет минути, да речем, минава по един училищен автобус. Нека всяко училище да си има отделен (Ако учите в Английската или в Руската в Пловдив, знаете много добре за какво говоря - сутрин и на обяд на връщане е пълен лаш. Виж по обяд на отиване по-бива, понеже Руската са само първа смяна, но сутрин ни се разказва играта от набутаност.)
3. Изобщо училищните системи и състоянието на училищата. Като ученичка от Английската, мога да кажа, че очаквах много повече като база. ИМАМЕ НУЖДА ОТ РЕМОНТ!!! Сами ли трябва да си събираме парите? На третия етаж, примерно, са ремонтирани само мъжките тоалетни. Дори не съм убедена, че на първия етаж има тоалетни. Всъщност май-наистина няма, защото на мястото на бившите тоалетни май е направена топлата връзка с физкултурния салон. Съблекалните са под всякаква критика, мястото е твърде малко (в дадени дни се събират по три класа и няма никакво място за да играят едните волейбол, другите баскетбол, третите хора, четвъртите да правят коремни преси и прочее).
4. В България има едно особено чувство на обреченост, щом се стигне до избори и разни подобни. Не стига че месеци преди това ни надуват главите, ами и накрая единствените, които гласуват са тези, чиито гласове са купени. Стегнете се - по-добре поне да сте дали мнението си. Ако не сте, наистина няма за какво да протестирате.
5. В България пътищата са ужасни, а градовете ни са строени в ужасен стил. Последното ми пътуване (в Англия) ми направи страхотно впечатление именно с тези два факта: нямаше дупки и населените места бяха подчертано с една и съща архитектура. Не като тук - едните санирали в розово, другите в зелено, тук панелки, до него къща, шат - молче. Много е дразнещо! Още по дразнещо е да си удряш главата в тавана на колата, когато баща ти не може да избегне дупката. Това тук какво е, пътят към Иракли or smth?!
6. В България патриотите са патриоти само щом упре до ситуация "българи vs турци / цигани". Не, че имам нещо против това в моменти на несигурност да се обединяваме около общи цели, но вие обръщате всичко на протести на чисто етническа основа, които са напълно безсмислени.
7. В България творчеството не се толерира. Дори когато бъде издадена нова книга или написана нова песен, не се чува нищичко по медиите. Рекламата им е много слаба. Заради това дори да има различна музика от чалгата, тя не стига до зрителя.
Което ми напомня ->>>> СЛУШАЙТЕ VIPERFISH, защото са прекрасни.
Let`s get back to the topic, shall we?
8. В България е пълно с просяци. Лично аз съм била навиквана от тези индивиди не веднъж, понеже не им давам нищо. Днес например. След десет-петнайсет минутно чакане, приятелите ми дойдоха. Тъкмо съм се навела да гушна Яна (която не бях виждала от много време и която също толкова време, че и повече, няма да видя) и идва някаква и буквално се набутва между нас, за да ми иска пари. Използват състраданието на хората и намирам това отвратително.
9. В България всички са невероятни песимисти. Не, че аз не съм, но това се е превърнало в народопсихология. Все ние не сме виновни, все ние сме ощетени, все нещо на нас се случва. Ние сме нация от мрънльовци. Вместо да се наслаждаваме на живота си, го пропиляваме в това да виждаме само лошите неща.
10. В България биха казали, че този списък е напълно безсмислен, тъй като а) е пълен с дребни проблеми и б) никой няма да го прочете. Колкото до първото, кой може да кажа кои проблеми са дребни? А за второто - следвам собствената си философия - по-добре да изкажа някакво мнение, отколкото да нямам никакво.
ПП. И не, няма да пусна тук една снимка на българското знаме, която да покаже каква патриотка съм.
0 коментара:
Публикуване на коментар