Remember, remember the 5th of November...

Remember, remember the fifth of November
Gunpowder, treason and plot
I see no reason why gunpowder treason
Should ever be forgot

Twilight [kinda] sucks ??

(i know what you are... say it... a jonas brother.)
Да, спомням си времето, по което Седрик Дигъри беше образ, неопетнен в съзнанието ми от представата за Едуард Кълън.

От известно време смятам да направя ревю на тези книжки и ето че дойде и този велик ден.

жанр: фентъзи / романтика
автор: Стефани Майер
книги: Twilight, New moon, Eclipse, Breaking Dawn, Midnight sun [недовършена и неиздадена]

най-общо казано: Здрач сагата се предполага да разглежда съвсем нов вид вампири - "вегетарианци". За незапознатите, това са вампири, които не убиват хора, а се хранят с животни. Един от тях - мистериозният красавец Едуард Кълън - се влюбва (нечувано!) в човешко същество - Бела Суон. На първо място не става ясно защо точно се влюбва в нея, тъй като самата Бела се описва като напълно невзрачна. Но нека зарежем пълната неориентираност на аворката в този случай. Това, че Бела и Едуард са напълно несъвместими на пъншен вид ще ни го натякват чак то четвъртата книга.
Едуард не желае да превърне Бела във вампир, въпреки че това е най-логичното решение. Спорът между тях двамата приема епичният размер от три книги. След като вече е изчерпал всички други решения, накрая отстъпва. Междувременно в играта се е намесил и върколакът Джейкъб, който също иска сърцето на Бела.  Любовният триъгълник някак почва да втръсва, още повече че уж абсолютната убеденост на Бела, че тя и Едуард си принадлежът, леко контрастира със страстта, с която целува Джейкъб. What a bitch, isn`t she? Както и да е, всичко завършва успешно, даже си имат деце.
плюсове: Става като за книжка за лятото, ако четеш за първи път такава литература хваща вниманието. Здрач сагата, също като Хари Потър, привлича вниманието на тийнейджърите към литературата и това е похвално.
минуси: Всъщност идеята за вампри, които се хранят с животинска кръв не е нова - тя е на Л. Дж. Смит, която не че е кой знае каква писателка, но все пак - трябва да й се признае. Сюжетът много куца на моменти, четири книги разискваме проблем, който аз бих разискала най-много в две.

оценка: 2/10

[1. стил + (мъничко, мъничко плюсче, The Host е много по-добре написана)
2. сюжет
3. персонажи
4. увлекателност +
5. послание
6. креативност
7. описания
8. диалози
9. съдържателност
10. харесва ми ]

 

И като за финал, ето ви и трейлърът на Vampires Suck. Аз съм се смяла до сълзи на този филм, въпреки че на места хуморът е доста елементарен.

 

Топ 10 на най-дразнещи неща в България

Днес докато мръзнех и се прибирах, реших, че ще напиша една такава статийка. Знам, че темата е доста банална, но пък си струва да се говори по нея, дано някой се трогне. Пък и май само моята 15 годишна личност не се е изказала по този въпрос.

1. В България се пресича на червено, докато се озърташ внимателно наляво и надясно, пък дано Господ даде нещо да не те блъсне. Да. Според част от познатите ми това било отличителна черта само на Пловдив. Дори днес се поднасяхме на тая тема - "Чакай бе, как ще пресичаш, още е зелено... А, вече е червено, така може". Аз лично не съм забелязала особена разлика в това отношение и в София, и по морето. Но може просто такъв да ми е късметът.
2. В България няма такова нещо като училищни автобуси, за това в пиковите часове направо не можеш да дишаш в градския транспорт. Онова, което и до днес не ми го побира ума (а по този повод умувам вече две години) е защо, по дяволите, някоя бабка винаги се набутва в автобуса на най-задното място и тъкмо когато всичко се е препълнило решава, че ще слиза. Абе жена, почти седем сутринта е, освен ако някой не умира, какво, за Бога, правиш тука?! Вероятно подобни хора нямат никакво чувство за самосъхранение и искат да бъдат стъпкани от тълпа бесни ученици. Както и да е. Този проблем може да се реши като на всеки десет минути, да речем, минава по един училищен автобус. Нека всяко училище да си има отделен (Ако учите в Английската или в Руската в Пловдив, знаете много добре за какво говоря - сутрин и на обяд на връщане е пълен лаш. Виж по обяд на отиване по-бива, понеже Руската са само първа смяна, но сутрин ни се разказва играта от набутаност.)
3. Изобщо училищните системи и състоянието на училищата. Като ученичка от Английската, мога да кажа, че очаквах много повече като база. ИМАМЕ НУЖДА ОТ РЕМОНТ!!! Сами ли трябва да си събираме парите? На третия етаж, примерно, са ремонтирани само мъжките тоалетни. Дори не съм убедена, че на първия етаж има тоалетни. Всъщност май-наистина няма, защото на мястото на бившите тоалетни май е направена топлата връзка с физкултурния салон. Съблекалните са под всякаква критика, мястото е твърде малко (в дадени дни се събират по три класа и няма никакво място за да играят едните волейбол, другите баскетбол, третите хора, четвъртите да правят коремни преси и прочее).
4. В България има едно особено чувство на обреченост, щом се стигне до избори и разни подобни. Не стига че месеци преди това ни надуват главите, ами и накрая единствените, които гласуват са тези, чиито гласове са купени. Стегнете се - по-добре поне да сте дали мнението си. Ако не сте, наистина няма за какво да протестирате.
5. В България пътищата са ужасни, а градовете ни са строени в ужасен стил. Последното ми пътуване (в Англия) ми направи страхотно впечатление именно с тези два факта: нямаше дупки и населените места бяха подчертано с една и съща архитектура. Не като тук - едните санирали в розово, другите в зелено, тук панелки, до него къща, шат - молче. Много е дразнещо! Още по дразнещо е да си удряш главата в тавана на колата, когато баща ти не може да избегне дупката. Това тук какво е, пътят към Иракли or smth?!
6. В България патриотите са патриоти само щом упре до ситуация "българи vs турци / цигани". Не, че имам нещо против това в моменти на несигурност да се обединяваме около общи цели, но вие обръщате всичко на протести на чисто етническа основа, които са напълно безсмислени.
7. В България творчеството не се толерира. Дори когато бъде издадена нова книга или написана нова песен, не се чува нищичко по медиите. Рекламата им е много слаба. Заради това дори да има различна музика от чалгата, тя не стига до зрителя.
Което ми напомня ->>>> СЛУШАЙТЕ VIPERFISH, защото са прекрасни.
Let`s get back to the topic, shall we?
8. В България е пълно с просяци. Лично аз съм била навиквана от тези индивиди не веднъж, понеже не им давам нищо. Днес например. След десет-петнайсет минутно чакане, приятелите ми дойдоха. Тъкмо съм се навела да гушна Яна (която не бях виждала от много време и която също толкова време, че и повече, няма да видя) и идва някаква и буквално се набутва между нас, за да ми иска пари. Използват състраданието на хората и намирам това отвратително.
9. В България всички са невероятни песимисти. Не, че аз не съм, но това се е превърнало в народопсихология. Все ние не сме виновни, все ние сме ощетени, все нещо на нас се случва. Ние сме нация от мрънльовци. Вместо да се наслаждаваме на живота си, го пропиляваме в това да виждаме само лошите неща.
10. В България биха казали, че този списък е напълно безсмислен, тъй като а) е пълен с дребни проблеми и б) никой няма да го прочете. Колкото до първото, кой може да кажа кои проблеми са дребни? А за второто - следвам собствената си философия - по-добре да изкажа някакво мнение, отколкото да нямам никакво.

ПП. И не, няма да пусна тук една снимка на българското знаме, която да покаже каква патриотка съм.

Veni_ap ? Вени Чияя?!

Или каква е разликата между Vbox7 или Youtube?
Нямам желание да обиждам когото и да е било, но няма и да си кривя душата.

1. Коя е Вени?
- Вени става известна с видеото си по случай рожденния ден на Vbox7, с което печели билет за Spirit of Burgas (ако не се лъжа, де, но мисля, че за този фестивал беше именно).
- В гореспоменатия клип тя свири на китара. Много от коментарите са отрицателни, като я наричат "емо" и коментират прическата и лака й, както и начинът, по който свири.
- Вени прави видео-отговор на коментарите, където обяснява, че просто е искала да поздрави сайта и наградата не я интересува толкова много.
- Вени е на 17 години, от София и общо взето това е известната информация за нея. Знаем още, че преди да стане известна като Veni_ap, е излизала с псевдонима Veni Jackson.

2. Клиповете
Клипа с пожелания за vbox7
Отговори на коментарите
Други клипове

3. Съдържание на клиповете
- По съдържание клиповете на Вени си приличат с тези на блогърите от YouTube - като например Шейн Доусън или HillywoodProductions.
- За разлика от Шейн обаче, на Вени й липсва професионална техника - няма такова нещо като декор, зелена стена и сложни програми за обработка. Това не е лошо, разбира се, но не можем да наречем клиповете й професионални.
- Вени говори също и по популярни политически теми - като например омразата, която е насочена към циганите или изборите.


4. Историята на Вени:
- Във официалната ФБ страница на Вени пише следното: "Преди много време исках да се занимавам с правене на клипове, но ми липсваше възраст и камера. След няколко години чакане и стотици идеи, които идваха в главата ми, най-после реших да започна! Макар, че съм едва на 17 и за повечето хора съм малко лапе с всички сили се стремя да забавлявам хората с интересни клипове. Ако си от тези, които харесват какво правя, добре дошъл! На останалите - приятно циркулиране из интернет пространството :)"

5. Вени = Емо ?
- Въпреки че самата тя отрича подобни слухове, бритонът и някои от по-старите й снимки карат хората да я асоциират с емо движението. Лично аз смятам, че подобни асоциации са безпредметни, тъй като всеки сам избира как да изглежда и външният вид не винаги е обвързан с тип поведение.

(ето за какъв тип снимки иде реч, тази конкретно според мен е старичка)

6. Коментари
- Както вече споменах голяма част от коментарите, които Вени получава след публикуването на видеото по случай петия рожден ден на Vbox7 са отрицателни.
- За сметка на това Вени има създадена своя фен-маса, която я подкрепя безпрекусловно. Броят на хората, харесали страницата й във ФБ е 6259.

7. Личното ми мнение
- От една страна съм щастлива, че във vbox7 има човек, който ъплоудва собствени авторски клипчета. Проявите на творчество според мен трябва да бъдат поощрявани, а създаването на сценарии за авторски клип не е лека работа.
- Да не говорим за факта, че освен да пише и заснима, Вени играе в клиповете си. Не ми се ще пак да използвам Шейн Доусън като сравнение, но той прави същото.
- От друга страна, актьорската игра не винаги е силна и за разлика от гореспоменатия Шейн, не мога да кажа, че Вени е кой знае колко забавна. През повечето време ми се струва апатична, така че бих й пожелала да поработи повече върху тонът на гласа си и мимиките си.
- Като цяло прилагам само тази забележка и я подкрепям като творец.

8. Какво отличава Vbox7 от YouTube?
- Ние имаме Вени, те имат Шейн:

- Ние имаме Вени, те имат Hillywood Productions:

- Ние имаме Вени, те имат Tobuscus:

- Ние имаме MakeupbyEli или каквото е там, а Youtube разполага с Bubzbeuty и още сума ти makeup gurus. Специално въпросната Bubz има и влог, и комедиен канал. Ето ви пример за цялата дейност, която извършва тя:

Извод? YouTube разполага с много повече юзъри опитващи се да направят нещо с истински камери и прочее. Така че съветвам всеки, които има желание да създава клипове, да се насочи към Вбокс, за да не се окаже после, че разполагаме само с Вени.

Facebook Vs. Read A Book

Напоследък нямах особено голямо вдъхновение да пиша тук, но сега си имам повод.

Има много неща, изписани против FB. За това дали е полезно да прекарваме живота си пред компютъра и прочее. Така че реших да драсна няколко обективни реда, така както ги виждам аз, 15 годишната.

ЗА - аргументи.
1. Сайтове за запознанства винаги са съществували. Не е ли по-добре тийнейджърите да посещават FB, отколкото импулсБГ и флиртче и прочее?
2. FB е посещаван не само от млади, но и от хора на средна възраст. По този начин по-лесно могат да се намерят стари съученици и да се възстановят контакти от преди години.
3. Представете си следната трагична за всяка ученичка ситуация - виждате най-прекрасното момче на света, но сте твърде срамежливи да се запознаете. Ето къде се намесва FB. Трябва ви само име или име на приятел. Повечето хора разполагат с "лицекнига", така че трябва просто да напишете едно съобщение. Съобщенията не са толкова притеснителни колкото живия контакт, а и не трябва да се притеснявате, че докато пишете косата ви не е на мястото си или нещо подобно.
4. Бързата организация на всякакви протести и прочее. Ако не сте забелязали, Twitter и Facebook се превърнаха в място, в която младите хора се обединяват около целите си и се показват като социално ангажирани.
5. Бърза информация за какво ли не. Повечето хора споделят на стената си всичко, които намират за интерсно - от цитати, до статии за новия сезон на Дневниците на вампира.
6. Забавление. Не ви говоря само за Farmville и прочее глупости, които лично на мен ми омръзнаха много бързо, а и за чисто приятните лафове, които се пораждат под снимките. Аз лично се наслаждавам искрено на публикуването на "неочаквани" снимки и да гледам реакциите на сниманите. Безценно!

ПРОТИВ - аргументи
1. Въпреки че съм убедена, че екипът на FB полага големи усилия, има фалшиви профили. На това отгоре съм виждала и разголени фотографии на разни 15 годишни момиченца. Разбира се, за такива неща си има бутон за докладване, но пък са и доста дразнещи.
2. Езикът във FB напомня на този в Skype, което ще рече - неправилна пунктуация, латиница и т.н. Лично аз винаги съм предпочитала форумите, в които поне е задължително да се пише грамотно.
3. FB е пристрастяващ. Колкото повече време прекарваш пред него, толкова повече не ти се иска да го оставяш. Имаш чувството, че прекарваш повече време с приятелите си, но всъщност не е така - стойш пред монитора си.
4. Хора, които изобщо не познаваш и дори нямате общи приятели, ти пращат покани. Кои, по дяволите, са те? Никога не можеш да си сигурен.
5. Политически агитации от хора, които се считат за анонимни. Bitch please. Всички ставате големи патриоти изведнъж. То не е въпроса да си обичате родината само в кризисни ситуации.
6. Тъпите request-и за игри, които те изкарват извън търпение.

so - Facebook or FaceABook ?

Kassy Salwatorre: a story about one name

Напоследък наистина не мога да спя. Ако в крайна сметка гениалният ми план не проработи и не заспя след този пост, обещавам да пусна един посветен специално на кошмарите ми и други подробности относно безсънието ми. Но, за сега, ще ви разкажа как се появи Каси. И не само Каси. Ще ви разкажа как се е появил всеки един от прякорите ми.

Kassy Salwatorre? LIKE IN THE VAMPIRE DIARIES but the spelling is wrong? Да, Салваторе като Стефан и Деймън Салваторе. Да, всъщност, i have a crush on Damon but hush, dont tell him.
Шегувам се. Всъщност, името е взето от тях, но причината е друга. Харесва ми превода. "Спасител". Като, като, като Спасителят в ръжта. От там дойде фамилията. Спелингът наистина е грешен, но винаги съм си падала по това да изписвам имената по странен начин. Освен това имах РП геройня с подобно име - Микаела Салваторе, Mikkie Salwatorre.
Каси. Също с грешен спелинг, но така винаги ми е харесвало повече от Cassie. Преди време беше Kassie. Това беше никнеймът, с който се регистрирах в kidsbg и ми остана като прякор. Името просто ми щукна в главата, въпреки че вероятно съм се кълняла, че именно така ми казват всички. Просто не обичам да ме наричат с истинското ми име.

Mikez Decoy? МИКЕЗ ДЕЦОЙ?! Звучи като име на 50 годишен турски травестит. Произнася се Майкс Дикой.
Майкс = Майки = Майки Уей =

Знам, знам, прекрасен е, нали?
Дикой = Decoy =

Боже, колко бях зарибена по тази песен!

Clemantine Dumort? Това е моят "творчески псевдоним" т.е. така подписвам цялостното си творчество.
Преди около година сайт с "интересното" име Scene Namer ме "нарече" Clemantine Amphetamine. Досещате се защо промених фамилията. Чете се Дюмор и значи нещо в духа на "на смъртта" на някакъв шантав развален френски.

Stereotypes

I’m a lesbian, so I must have a crush on every girl I see.
I have alot of guy friends, so I must be fucking every single one of them.
I smile alot, so I must have the perfect life.
I listen to reggae, so I must be a stoner.
My opinion matters, so I must be a snob.
I’m black, so I must be ghetto.
I’m black, so I must be stupid.
I’m Mexican, so I must be low class.
I’m bisexual, so I must get around.
I’m straight up blunt, so I must be a bitch.
I like to drink, so I must be an alcoholic.
I don’t hang out with guys, so I must be a lesbian.
I cut myself, so I must be emo.
I’m bisexual, so I must be fucking my straight best friend.
I laugh and smile, so I cannot be depressed.
I like spending my day at home, so I don’t have any friends.
I am gay, so I must be bullied.
Most of my friends are dudes, so I must be a tomboy.
I’m on Tumblr, so I must have zero friends in real life.
I’m a Muslim, so I must be a terrorist.
I make alot of mistakes, so I must be stupid/retarded.
I strongly defend LGBT, so I must be gay.
I’m from a broken family, so I must be a rebel.
I like rasta colors, so I must smoke weed.
I’ve had sex, so I must be a slut.
I’ve made mistakes, so I must be untrustworthy.
I’m a Filipino, so I must be a maid.
I’m a Politician, so I must be corrupt.
I’m Blonde, so I must be really stupid.
I’m wearing a black shirt, so I must be emo.
I wear make up, so I must be a flirt.
I am a teenager, so I must be misunderstood.

I am a person so I must be stereotyped.

Обикновено не се занимавам с подобни публикации, но е 2 часа през нощта (минава) и след половин - един часов опит да заспя, реших, че просто трябва да се приспя с разглеждане на снимки във фб. Намерих тази и реших да пусна посланието и тук. В крайна сметка, ние, хората, наистина съдим безпричинно всички около нас. Ще е много добре ако поне се замисляме преди да говорим.

Това е от мен по тази тема, ще се радвам ако някой се размисли (:

Revenge may be wicked, but it's perfectly natural.

What had happened? Was she guilty or not? She said not; but who could tell what was truth which came from those lips; or if that corrupt heart was in this case pure? All her lies and her schemes, all her selfishness and her wiles, all her wit and genius had come to this bankruptcy.

[защото чета Панаир на суетата за n-ти път]

Vampire Academy || рецензия на книги 1-6

жанр: фентъзи / вампири

автор: Ришел Мийд

излезли до момента: Vampire Academy, Frostbite, Shadowkissed, Bloodpromise, Spirit Bound, Last Sacrifice

най-общо казано: Представете си свят, в който съществуват вампири. Какви вампири? "Добри" - морои, които уважават човешкия живот и не убиват хора и "лоши" - строгои, безмилостни убийци, преследващи както морои, така и хора. Това е, поне по мое мнение, една малка война между видовете за оцеляване. На страната на мороите са намесени и дампирите - полу-хора, полу-вампири, бързи и опитни бойци, които биха жертвали живота си, за да опазят поверените им морои.

Това е основата на сюжета на поредицата от Ришел Мийд. От сюжета можете да очаквате малко изненади. И тук, както и при останалите вампирски книги имаме любовна история, само че от по-различно естество. Главната геройня - Роуз Хатауей, е дампир на крехката възраст от 17 години. Роуз се обячава в Академия "Св. Владимир", някъде в горите на Монтана, за да стане Пазител. Най-добрата й приятелка - Лиса, е принцеса, последна от своя род Драгомир. Именно нейна пазителка трябва да стане Роуз. В началото пред читателя е представена загадка. Въпреки че се намираме в главата на Роуз, първоначално ни е трудно да разберем мотивите на бягството на двете момичета от Академията. Това ще разкрием по-късно. За момента вниманието ни е насочено към връщането им в Св. Владимир и познанството на Роуз с един от най-любопитните (и предизвикващи пеперудки в стомаха ми) персонажи - Дмитрий Беликов.

Както можете да предположите, Дмитрий се превръща в любовното увлечение на Роуз. Само че нещата никак не са толкова прости. Първо, Дмитрий е нейн учител. Второ, след дипломирането на Роуз и двамата трябва да бъдат пазители на Лиса, тоест, трябва да мислят главно за нея, но не и за себе си.

Въпреки че в този момент всичко намирисва на тийнейджърски хормони и нищо повече, съм длъжна да отбележа, че Дмитрий и Роуз са, според мен, двата най-сполучливи образи в книгата. Дмитрий е the badass god, невероятен боец, вероятно един от най-добрите Пазители, със страст към каубойски романи, дълг коса и приятен акцент (и, да не забравяме, пръстите, за които Роуз казва, че "в един друг живот биха могли да свирят на пиано"... имам фетиш към дълги пръсти). Роуз пък е лекомислена по свой си начин, с чувство за хумор, което разнообразява книгата и внася свежа нотка. 

Като цяло, не очаквайте особени изненади. Препоръчвам ви книгите, ако искате незаангажиращо четиво. Не очаквайте каквито и да е било дълбоки послания. През повечето време читателя знае дори преди самата Роуз какво ще се случи и това на моменти дразни, но ако пренебрегнете тези недостатъци, книгите се четат бързо и леко.

Аз лично очаквам с нетърпение продължението, поредицата "Bloodlines", в която ударението няма да пада толкова на Роуз и Дмитрий. 

плюсове: Свеж хумор, увлекателност, известна креативност, що се отнася до расите, поглед към славянската митология, който липсва на останалите вампирски романи, израстване на героите с течение на книгите.

минуси: Преиграване, що се отнася до "свежия" стил на писане, на места безинтересно, излишно разтягане на една и съща тема, пренебрежение към останалите персонажи, като изключим Роуз, Дмитрий и Лиса.

Оценка: 5/10

[1. стил
2. сюжет
3. персонажи +
4. увлекателност +
5. послание
6. креативност +
7. описания
8. диалози +
9. съдържателност
10. харесва ми +]

The Mortal Instruments || рецензия на книги 1-4

жанр: ърбън фентази

автор: Касандра Клеър

излезли до момента: City of Bones; City of Ashes; City of Glass; City of Fallen Angels

най-общо казано: Първата книга от "Реликви на смъртните" ми даде близкият ми приятел Петьо. Като всяко нещо, което получавах от момче, го взех несериозно. Изобщо не очаквах книгата да ми хареса. Дизайнът на корицата не ме грабна - героят ми приличаше на изваден от комикс, а по това време не се занимавах с такива четива.

През онзи уикенд трябваше, както обикновено, да идем на вилата и аз имах за учене. Започнах "Град от кости" в колата и не се спрях докато не я прочетох и препрочетох. След това си взех собствено копие, за да ми е под ръка.

И до сега смятам, че първата книга от поредицата е най-добре. Касандра Клеър демонстрира таланта си перфектно. В "Реликви на смъртните" няма излишни описания и разтягания на действието, голяма част от местата и героите са оставени на въображението ни. Вниманието на читателя не се концентрира върху излишните подробности, а пада директно върху действието, което от своя страна върви достатъчно бързо, за да е интересно. Идеята за нефилими-бойци - Ловците на сенки - е неизползвана до момента и читателя не навлиза във вече познатия (и до голяма степен банален) свят на вампирите, а в съвсем ново измерение.

Разбира се, освен ловци на сенки, имаме и други видове митични същества - още от началото се запознаваме с върколакът Люк, който е нещо като втори баща на главната геройня Клеъри. В развитието на книгите се срещаме с магьосници (Магнус Бейн), вампири (Саймън, превърнат в течение на романа), демони (голямо количество) и дори феи. 

Касандра Клеър демонстрира баланс между действие и романтична част в първата книга, като не се старае да превърне привличането между двамата главни герои - Джейс и Клеъри в нещо много специално. За съжаление този перфектен баланс се губи в останалите книги. Читателя твърде много навлиза в романса помежду им и това постепенно става досадно. Да не говорим за включването на гей-персонаж, който, поне според мен, не си е на мястото. Мога поне да съм щастлива, че Алек е по-симпатичен гей от Деймиън в Училище на вампири.

По мое лично мнение, Реликви на смъртните беше завършена преди написването на Град на паднали ангели. Съживяването на вече мъртъв злодей беше евтина тактика и, ако не бях толкова пристрастена към Джейс, изобщо нямаше да си правя труда да прочета книгата. Касандра Клеър се увлича прекалено много в нереалистичните сюжети. Проблемите, появили се между Джейс и Клеъри на мен лично ми звучат съшити с бели конци и излишни. От обещанието, че ще чуем разказ, чиито главен герой в крайна сметка не е Клеъри, не остава нищо. В крайна сметка, разказът пак се върти около нея.

Клеъри не е толкова глупава, колкото можем да очакваме от главна геройня на подобен роман, но след като съм била с нея известно време, започва да ми омръзва. 

Така че, обобщено казано - Реликви на смърните започва обещаващо, но навлиза в комерсиалното. Поредицата е идеална, ако търсите нещо увлекателно, стилът на писане е стегнат и добър, текста съдържа лек хумор. Преподърчвам ви книгите от 1 до 3 и, ако в крайна сметка се увлечете, и четвъртата.

оценка: 6/ 10

[1. стил +

2. сюжет

3. персонажи +

4. увлекателност +

5. послание

6. креативност +

7. описания

8. диалози +

9. съдържателност

10. харесва ми +]

Таря Турунен & Майк Терана в Пловдив - 21 септември 2011

жанр: класическа музика / опера / рок

с участието на: Таря Турунен, Майк Терана, Пловдивска филхармония и хор

кои по точно? Таря Турунен - сопран, бивш вокал на финландската метъл група Nightwish; Майк Терана - барабанист, свирил с Ингви Малмстийн, Стийв Лукатър, Rage, Аксел Руди Пел, Тони Макълпайн и други.

диригент: Левон Манукян

ЕГ "Пловдив". Седем часа - дефакто шест, ако не броим нулевия (и пак закъснях, майна, и пак не по моя вина), последен - физика. В последните десет минути вече сериозно обмисляш самоубийство. Всички в стаята ти изглеждат като купчина идиоти - особено Идиотът с главно И, който седи до теб и се опитва да отключи с фиба някаква ключалка (без майтап, уби ми книгата, Николата му с Никола, значи). Разговорите за любовният ти живот на последния чин някак си ти втръсват повече дори от изучаването на физичните величини. Чудиш се как Айнщайн е вадил такива интересни цитати, след като се е занимавал с подобни скучнотии.

В автобусът - не чак такъв фраш, какъвто съм очаквала - можеше и по-зле да е. От това съм доволна, горе-долу, даже успях да седна, което си е огромно постижение. Вървя към Античния театър и трескаво звъня на майка ми, за да разбера къде са намерили места, иначе ще взема да се изгубя. Почти тичам, от страх да не закъснея. На входа - някакъв незаинтересован от появяването ми тип, събира шишета. Въпреки опита ми да си скрия шишето под учебниците, ми го намери и ми го взе. "Студентка?", подхвърля ми. "Ами, не, ученичка". Това ми изявление не го впечатлява, въпреки че по закон ми трябва декларация, за да влезна сама на концерт. Ама все пак сме в Пловдив, очакванията ми не са големи.

Виж, Бащата не са го претърсили, та е забърсал от някъде студен чай (ном-ном). Гледам да пия умерено, че тоалетната (само една се виждаше, ама може и да е имало рекордния брой от две) е далече. Пред нас някакъв пич вече се е изправил и ръкомаха възторжено. С Бащата си разменяме разбиращи погледи, тип "Този вече се е отрязал". Зад нас две момичета обсъждат какво евентуално ще изпълни Таря. Разговорът звучи горе-долу така: "Sleeeping sun много искам да го изпее, ама не вярвам... Ама за I Walk Alone съм сигурна". Момчето до тях подхвърля "Еми аз на нея съм й писал във Фейсбук, ама де да я знам дали ще ми уважи желанието". По-встрани от нас, още една групичка ентусиазирани момичета, още малко ще се разпищят. Точно пред нас, още едни отрязани, вече завалват думите. Изобщо, разнообразна тълпа. От среща се виждат и хора с малки деца.

Седалки няма, та сме седнали върху найлон. Общо взето, по-чисто е така. Очаква се да завали. Питам Бащата как е влезнал без да му вземат бутилките. "Застанах", вика, "пред оня и му викам: "Ти що пускаш хора с чадъри бе?!" и той май нещо се стресна". С положителност се е стреснал човека.

Вече се стъмва и концертът трябва да започне. Възторжени викове от тълпата: "Таря! ТАРЯ!". Момчетата зад нас: "ПЛОВДИВСКА ФИЛХАРМОНИЯ!". Филхармонията излиза, свирят. След това се появява и Майк, разбира се. Признавам си, като съименничка на такъв страхотен барабанист, се чувствам горда. От тълпата, още викове "МАЙКИ, МАЙКИ!". Пичът е страшно готин, въпреки че съм склонна да се съглася с момичетата зад мен, че косата му е все едно са го ръфали крави.

Таря се появява първо в бяла рокля, за класическата част на концерта. Бащата ми подшушва "А на бас, че за втората част ще е в черно". Така и става. Изпълнението й, както винаги, е прекрасно. Дори ако не си фен на музиката, която прави, не можеш да отречеш огромния й талант. Отношението й към публиката е перфектно. Думите, с който започва са: "Dobar vecher, Plovdiv! Blagodarq, blagodarq!" (за разлика от концерта на Ищар, на който, както подочух, са ни объркали със Софи)". След това споменава: "you almost made me cry already". Тъй като седя на петия ред, от дясно (точно зад Майки Старши, на барабаните), мога да съм сигурна, че не лъже. В очите й наистина има сълзи.

Таря не изпълни много метъл парчета, най-разпознаваемото от които I walk alone, но не беше и нужно. Аранжиментите с оркестъра и барабаните, бяха много добри. Убедена съм, че публиката се наслади докрай, въпреки че заваля (над оркестъра и Таря имаше навес, за да не се налага да прекратяват концерта).

От техническа гледна точка, впечатлена съм от звука и осветлението. От музикална, лично на мен най-голямо удоволствие ми достави частта от Кармен (ако не се лъжа, но мисля, че от там беше) - L`amuor Est Un Oiseau Rebelle. Хорът на Филхармонията също се справи прекрасно. В шоуто бяха включени и определени закачки, като например Майк, промъкващ се в хора с думите "I`m gonna sing". Много усмихващ, позитивен концерт.

А след него - обичайните проблеми. Кофти ослевтление на стълбите, бла, бла, стръмности и подобни глупости - не, че на някой му пукаше. С Нашите остановихме, че има дефицит на кръчми. Такива работи. Голяма част от феновете се наложи да се примирят с чалга в близките заведения, след като бяха слушали Финландския славей.

Прибрахме се към полунощ, имах чувството, че ще умра от изтощение, а в главата ми като разваленна грамофонна плоча, се въртяха физични величини и приказките за любовния ми живот от последния час по физика, премесени с части от малка нощна музика, изпълнена с барабаните на Майк.

Струваше ли си? ДА, да да!

За всеки, който е пропуснал, пригответе се за страхотно шоу през януари, този път с много повече метъл в него, в София.

but good things in life are hard to find

дата на създаване: 22септември 2011
предназначение: рецензии; критики; творчество

създател: KassySalwatorre*

адрес: youmakemyheartsing.blogger.com
име: when i grow up i want to be nothing at all

D i s c l a i m e r: Музиката, текстовете и книгите в този блог не са мое притежание. Нито една от статиите в този блог не е платена.

Обичам да изразявам мнението си по всякакви въпроси и ми е лесно да си поставя тема и просто да пиша по нея. Изпитвам удоволствие от самота писане, така че не ми е кой знае какъв проблем.

Надявам се мнението ми да не засегне когото и да е било, независимо чий фен е. (: