Поне за миг да полетя || свобода и etc.

Всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна,
в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.
~ Тери Пратчет

 Когато бях на, колко, 13, мисля, ми се наложи да напиша есе на тема "Свободата". Озаглавих го "Поне за миг да полетя". Ако се сещате, аз лично не помня името на песента, нито автора, но беше хубава, българска и се пееше "Моят свят не е твой свят, нека сам да вървя. Но преди да пропадна, поне за миг да полетя.". Мисля, че разбирам за какво става въпрос в песента. Моето разбиране за свобода не се е променило от тогава до сега и ето как стоят нещата със свободата:
Тя не представлява вършене на каквото ти се иска през цялото време. Свободата е истинска и пълна когато постъпваш както желаеш, а след това имаш смелостта да застанеш зад действията си. Всяка стъпка, която предприемаме, е НАША и ние трябва да знаем как да я защитим.
Ако грешим, то ще пропаднем. Но трябва да знаем, че сме НИЕ тези, които пропадат и причината е в НАС. И тогава, ако в действителност сме се провалили, ще знаем, че за онзи мъничък миг, онзи, в който сме поели отговорност за извършеното, сме били напълно свободни.