Terry Pratchett: Choosing to die

Изгледайте филма, дори да не сте запознати с творчеството на Тери Пратчет:

Наистина съм поразена от това как един човек може да е толкова силен, че да достигне до момент в живота си, в който да предпочита да го прекрати, вместо да живее половин живот. И искрено съжалявам, задето Тери Пратчет няма да е способен да пише повече, тъй като той е един от писателите, които ми доставят най-голямо удоволствие.

Winter is comming .. || "Игра на тронове"

Книги от Джордж Р.Р. Мартин
Стигнала съм до третата книга, така че ще коментирам само непосредствените ми впечатления до момента. Що се отнася до сериала, ще стане въпрос и за него.

Най-общо: Става въпрос за фентъзи поредица, чието действие се развива в измислен свят с твърде странна география, за да ви я обяснявам подробно. Мащабите на въображението на господин Мартин съвпадат с тези на Толкин, така че се пригответе да ви залеят какви ли не подробности - исторически, географски и прочее. "Песен за огън и лед" (това е името на поредицата всъщност, първата книга се казва "Игра на тронове") увлича от първите страници. Въвлечени сме в борба за власт, която се различава рядко от атмосферата на повечето фентъзи поредици. Жанрът, между другото, се нарича "sex and violence fantasy", така че буквално нищо не е спестено - от кървавите убийства, до сцените на изнасилване и прочее.
География:

Имаме няколко континента - Вестерос, Есос и Соториус. Главното действие се развива на Вестерос.
История: Много дълга и много сложна. В момента се води борба за трона след като крал Робърт е убит от жена си - кралица Церсей. На трона се опитва да седне синът му - Джофри, но той всъщност не е негов син, а копеле на Церсей от брат й - сър Джайм Ланистър. Освен него претенции към трона имат и Денерис Тарганиен - тя е наследница на предишния род, управлявам Вестерос; Роб Старк от севера, чийто баща бива убит като предател, но всъщност е най-верния слуга на крал Робърт и братята на бившия крал.
Лични впечатления: Поредицата просто ме отвя. Дочух, че последните две книги не били толкова добри, но не това е причината да не съм ги прочела още - причината е, че когато ги започна вероятно ще забравя всичко друго.
оценка на книгите: 8/10
[1. стил +
 2. сюжет +
3. персонажи +
4. увлекателност +
5. послание +
6. креативност +
7. описания
8. диалози +
9. съдържателност
10. харесва ми  +]

THE HUNGER GAMES || нека шансовете да са винаги на ваша страна

предстояща премиера на филм по романа на Сюзан Колинс;
Режисьор: Гари Рос
Участват: Jennifer Lawrence, Josh Hutcherson и Liam Hemsworth

Тъй като още не съм гледала филма - и вероятно няма да го изгледам до другия петък, неее! - смятам да споделя най-новата си мания с вас. Brace yourself - the hunger games post are coming.

 най-общо казано: Някъде далеч в бъдещето, Америка е разтърсвана от войни, които я унищожават изцяло. От "пепелта" изниква държавата Панем, със столица Капитол и тринадесет бедни окръзи. В Капитола се живее добре, но окръзите са принудени да живеят в мизерия.

                                    карта на окръзите

Тъй като, както се досещате, богатите са повече от бедните, възниква бунт в окръг 13. За да се спре бунта, окръгът е изравнен със земята. Оттогава, като напомняне за безграничната власт на Капитола, започват Игрите на глада.
Какво точно представляват игрите? Всяка година по едно момиче и по едно момче от всеки окръг биват избирани - това са така наречените трибути. Те трябва да участват в състезание на затворена арена, в което побеждава последния оцелял. Трибутите са принудени да се бият помежду си до смърт. По този начин Капитола държи хората в подчинение.
сюжет на книгите: Геройнята на Сюзан Колинс - Катнис Евърдийн, предлага доброволно да участва в Игрите на глада, за да спаси сестра си Прим. Катнис се включва в Игрите заедно с Пийта Мерлак, син на хлебаря в окръг 12 (което автороматично го прави от "отбраното общество". Още от началото и двамата са сред фаворитите, но, като цяло, объркват плановете на Капитола и, накрая, повеждат революция.
персонален коментар: Не е "В като Вендета", не очаквайте Катнис да приеме ролята на водач ухотно. Но пък книгите поднасят доста изненади, доста моменти на `wooow, i didnt see that one comming`.
плюсове и минуси:
+ Интересна, увлекателна, държи те буден цяла вечер и това е поредицата, която се харесва и на Стивън Кинг, и на Стефани Майер - т.е. е нещо забележително.
- Трябва да се съглася, макар и с неохота, че идеята не е много нова и че над някои моменти можеше да се поработи повече. През повечето време Катнис само ме ядосва.

оценка на книгите: 6/10
[1. стил +
 2. сюжет +
3. персонажи +
4. увлекателност +
5. послание +
6. креативност
7. описания
8. диалози
9. съдържателност
10. харесва ми  +]

ПП.
 Трейлър:

ЕПИЧНА пародия:

Поне за миг да полетя || свобода и etc.

Всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна,
в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.
~ Тери Пратчет

 Когато бях на, колко, 13, мисля, ми се наложи да напиша есе на тема "Свободата". Озаглавих го "Поне за миг да полетя". Ако се сещате, аз лично не помня името на песента, нито автора, но беше хубава, българска и се пееше "Моят свят не е твой свят, нека сам да вървя. Но преди да пропадна, поне за миг да полетя.". Мисля, че разбирам за какво става въпрос в песента. Моето разбиране за свобода не се е променило от тогава до сега и ето как стоят нещата със свободата:
Тя не представлява вършене на каквото ти се иска през цялото време. Свободата е истинска и пълна когато постъпваш както желаеш, а след това имаш смелостта да застанеш зад действията си. Всяка стъпка, която предприемаме, е НАША и ние трябва да знаем как да я защитим.
Ако грешим, то ще пропаднем. Но трябва да знаем, че сме НИЕ тези, които пропадат и причината е в НАС. И тогава, ако в действителност сме се провалили, ще знаем, че за онзи мъничък миг, онзи, в който сме поели отговорност за извършеното, сме били напълно свободни.

pain and etc.

People are afraid of themselves, of their own reality; their feelings most of all. People talk about how great love is, but that`s bullshit. Love hurts. Feelings are disturbing. People are taught that pain is evil and dangerous. How can they deal with love if they’re afraid to feel? Pain is meant to wake us up. People try to hide their pain. But they’re wrong. Pain is something to carry, like a ra...dio. You feel your strength in the experience of pain. It’s all in how you carry it. That’s what matters. Pain is a feeling. Your feelings are a part of you. Your own reality. If you feel ashamed of them, and hide them, you’re letting society destroy your reality. You should stand up for your right to feel your pain.

~ Jim Morrison

Гимназия, why dont you just die?

Enough said.

// и, не мога да се сдържа:

P. S. Съжалявам. Неделя е. В неделя, понеделник и сряда официално мразя училището.

American Horror Story // "Зловеща семейна история" // преглед на сезон 1

Страница във ФБ \българска\

жанр: хорър, драма, мистерии
премиера на първи сезон: октомври 5ти 2011
участват: Евън Питърс, Таиса Фармига, Кристиян Сератос, Кони Бритън, Денис О'Хеър, Дилън Макдермът, Франсис Конрой, Джесика Ланг, Шелби Йънг

Има Спойлери.

най-общо: AHS е хорър сериал на FX, който пожъва страхотни успехи сред младежката аудитория през 2011 и с който се е заел Раян Мърфи, ко-продуцент на Клуб Веселие и продуцент на "Клъцни-Срежи".
На пръв поглед сериала изглежда рядко глупав и банален. Семейство Хармън се местят от Бостън в ЛА, за да избягат от семейните си проблеми и да започнат на чисто. Купуват стара къща, чиято история научават в последствие. Доктор Хармън, който е психиатър, лекува момче, на име Тейт Лангдън. Тейт твърди пред него, че сънува как убива съучениците си. Докато ходи на терапия, той се запознава с дъщерята на д-р Хармън - Вайълет и общо взето се появяват някои проблеми.
Сериалът ми хареса страшно много (по-скоро бях обсебена, де ;д). Историята е представена добре - ударението не пада излишно много на Тейт или Вайълет (т.е., нямаме тези протяжни любовни сцени, от които ти иде да повърнеш, и на моменти романтиката, когато е има, е толкова зловеща, че можеш да сънуваш кошмари от нея). Главните герои са много добре завършени и пълни, така че можеш буквално да заживееш с тях.
Вивиан (майката на Вайълет) е преживяла спонтанен аборт и изневярата на съпруга си. Вайълет я нарича "слаба", но всъщност, поне по мое мнение, тя е един от силните персонажи в сериала. Имам предвид, колко биха се справили с такова напрежение? Аз лично не бих била способна да си изтърпя съпруга при такива обстоятелства. Вивиан полага усилия да се бори за семейството си, което е впечатляващо. Също проявява и характер, като заявява, че къщата трябва да бъде продадена - тя първа го осъзнава. От начина, по който прегърна Вайълет на финала на 11 епизод, си пролича колко много я обича. Искам да кажа, Вивиан тъкмо беше умряла и все още продължаваше да я е грижа повече за дъщеря й. А това е страхотно.
Бен е противният съпруг, който изживява личната си драма и плаче много. Не ми харесва много, но мога да го оправдая. Както казва още в първия епизод (към Вивиан) "Ти си взе куче, а трябваше да прегръщаш мен". Проявява се като лош родител и затвърждава мнението ми, че има нещо грешно в психиатрите. Освен това през повече време, което прекарва с Тейт, държанието му е поза. Отвратително. Не ми харесва, че постъпва толкова глупаво, пренебрегвайки силата на духовете от къщата - трябваше да измисли някакъв начин да се махне от къщата, така че да не умре, но не успя - и съм съгласна с думите на Констанс към него - "Тъп кучи син." Не мисля и че е правилно, задето обвинява Тейт толкова много - в крайна сметка, той е ментално нестабилен, но полага усилия, за да се поправи.
Характерът на Вайълет проличава най-вече в последните два епизода. Докато гледах сериала, преминах през период на голяма обич към нея, след това едно определено събитие ме разочарова и я показа като по-слаба, отколкото си мислех, че е и, вече накрая, си върнах доброто мнение за нея. Вайълет има супер як вкус за музика (както и Тейт), което може да не ви изглежда важно, но след всичките сериали със скапан саундрак, AHS ми дойде като манна небесна. Може да се каже, че преоткрих много групи заради него. Та, да не се отклонявам. В лицето на Вайълет е показан тийнейджърът, който действа прибързано, без да мисли много-много и допуска много грешки. Тя е цапната в устата, но умна (ето едно нещо, което родителите трябва да научат - лошият език не значи непременно, че са те хванали от гората...). Освен това стремежът й да разбере подбудите на всяко едно престъпление е похвален и не показва наследственост между нея и онзи задник, баща й. Бях разочарована от това как прие смъртта си - в крайна сметка тя ИСКАШЕ да се самоубие, така че защо това, че е успяла я плаши толкова? Начинът, по който отпрати Тейт, беше похвален. Тя също страда - ако не и наравно с него - и й съчувствам. Може би някой ден ще му прости, кой знае...
Тейт. Ааах. Как започваш да обясняваш Тейт Лангдън? Мога само да кажа, че не е каквото изглежда, даже никак. Ако сте гледали внимателно първата сесия между него и Бен, ще сте досетили още тогава за какво ви говоря. Образът му е изграден така че да напомня на Кърт Кобейн, което ме спечели, всъщност. Разбирам до известна степен подбудите му, разбирам и отчаяната му любов към Нора, породена от разочарованието към собствената му майка, НО също разбирам и поведението му в 12ти епизод. Когато трябва да убие момчето, за да има кого да обича Вайълет, той се колебае. Ето в такава степен е променен Тейт. Дори когато си мисли, че е за добро, не може да извърши убийство.
Констанс. Констанс е зловещата съседка, която знае МНОГО повече, отколкото показва. Тя си има малка дъщеря - Ади. Ади изглежда много странна и даже плашеща (особено в началната сцена, когато повтаря "ще съжалявате, ще съжалявате"), но аз си я харесах още от началото. Плаках, когато умря и се радвам, че Констанс не успя да я приклещи в къщата като останалите духове от семейството. Ади не заслужава такава съдба. Въпреки че двамата й братя са там, тя би била нещастна, тъй като няма да е способна да продължи нататък - нещо, което духът на Мойра, например, желае отчаяно. Констанс е трудна за разбиране, много противоречива в действията си. Джесика Ланг с право получи награда за ролята.
Това, според мен, са най-важните персонажи. Освен тях в първия епизод се появяват и Мойра О`Хара (която жените виждат като старица, а мъжете - като изкусителна млада икономка; тя е част от сюжетната линия с Констанс - Тейт), Лари (мъж с обгоряло лице) и Нора и Чарлс Монтгомъри (първите собственици на къщата). И двамата са важни в историята на къщата. Към края на епизода, когато Вайълет примамва едно момиче от училище, което я е тормозило, в мазето, виждаме и едно уродливо малко същество - Инфантата. За него ще се разбере по-късно в хода на сериала. Инфантата има, по мое мнение, най-ужасната история от всички.

Плюсове и минуси:
+ Разнообразни герои, заплетен сюжет, малките намеци за това какво ще се случи, динамика.
- Хорър жанрът си е предсказуем (макар че, за мен лично краят си беше странен). И тъпата весела финална сцена, в която само единият от героите не е ощасливен.

Оценка: 7/10.
Но съм силно пристрасна.