жанр: класическа музика / опера / рок
с участието на: Таря Турунен, Майк Терана, Пловдивска филхармония и хор
кои по точно? Таря Турунен - сопран, бивш вокал на финландската метъл група Nightwish; Майк Терана - барабанист, свирил с Ингви Малмстийн, Стийв Лукатър, Rage, Аксел Руди Пел, Тони Макълпайн и други.
диригент: Левон Манукян
ЕГ "Пловдив". Седем часа - дефакто шест, ако не броим нулевия (и пак закъснях, майна, и пак не по моя вина), последен - физика. В последните десет минути вече сериозно обмисляш самоубийство. Всички в стаята ти изглеждат като купчина идиоти - особено Идиотът с главно И, който седи до теб и се опитва да отключи с фиба някаква ключалка (без майтап, уби ми книгата, Николата му с Никола, значи). Разговорите за любовният ти живот на последния чин някак си ти втръсват повече дори от изучаването на физичните величини. Чудиш се как Айнщайн е вадил такива интересни цитати, след като се е занимавал с подобни скучнотии.
В автобусът - не чак такъв фраш, какъвто съм очаквала - можеше и по-зле да е. От това съм доволна, горе-долу, даже успях да седна, което си е огромно постижение. Вървя към Античния театър и трескаво звъня на майка ми, за да разбера къде са намерили места, иначе ще взема да се изгубя. Почти тичам, от страх да не закъснея. На входа - някакъв незаинтересован от появяването ми тип, събира шишета. Въпреки опита ми да си скрия шишето под учебниците, ми го намери и ми го взе. "Студентка?", подхвърля ми. "Ами, не, ученичка". Това ми изявление не го впечатлява, въпреки че по закон ми трябва декларация, за да влезна сама на концерт. Ама все пак сме в Пловдив, очакванията ми не са големи.
Виж, Бащата не са го претърсили, та е забърсал от някъде студен чай (ном-ном). Гледам да пия умерено, че тоалетната (само една се виждаше, ама може и да е имало рекордния брой от две) е далече. Пред нас някакъв пич вече се е изправил и ръкомаха възторжено. С Бащата си разменяме разбиращи погледи, тип "Този вече се е отрязал". Зад нас две момичета обсъждат какво евентуално ще изпълни Таря. Разговорът звучи горе-долу така: "Sleeeping sun много искам да го изпее, ама не вярвам... Ама за I Walk Alone съм сигурна". Момчето до тях подхвърля "Еми аз на нея съм й писал във Фейсбук, ама де да я знам дали ще ми уважи желанието". По-встрани от нас, още една групичка ентусиазирани момичета, още малко ще се разпищят. Точно пред нас, още едни отрязани, вече завалват думите. Изобщо, разнообразна тълпа. От среща се виждат и хора с малки деца.
Седалки няма, та сме седнали върху найлон. Общо взето, по-чисто е така. Очаква се да завали. Питам Бащата как е влезнал без да му вземат бутилките. "Застанах", вика, "пред оня и му викам: "Ти що пускаш хора с чадъри бе?!" и той май нещо се стресна". С положителност се е стреснал човека.
Вече се стъмва и концертът трябва да започне. Възторжени викове от тълпата: "Таря! ТАРЯ!". Момчетата зад нас: "ПЛОВДИВСКА ФИЛХАРМОНИЯ!". Филхармонията излиза, свирят. След това се появява и Майк, разбира се. Признавам си, като съименничка на такъв страхотен барабанист, се чувствам горда. От тълпата, още викове "МАЙКИ, МАЙКИ!". Пичът е страшно готин, въпреки че съм склонна да се съглася с момичетата зад мен, че косата му е все едно са го ръфали крави.
Таря се появява първо в бяла рокля, за класическата част на концерта. Бащата ми подшушва "А на бас, че за втората част ще е в черно". Така и става. Изпълнението й, както винаги, е прекрасно. Дори ако не си фен на музиката, която прави, не можеш да отречеш огромния й талант. Отношението й към публиката е перфектно. Думите, с който започва са: "Dobar vecher, Plovdiv! Blagodarq, blagodarq!" (за разлика от концерта на Ищар, на който, както подочух, са ни объркали със Софи)". След това споменава: "you almost made me cry already". Тъй като седя на петия ред, от дясно (точно зад Майки Старши, на барабаните), мога да съм сигурна, че не лъже. В очите й наистина има сълзи.
Таря не изпълни много метъл парчета, най-разпознаваемото от които I walk alone, но не беше и нужно. Аранжиментите с оркестъра и барабаните, бяха много добри. Убедена съм, че публиката се наслади докрай, въпреки че заваля (над оркестъра и Таря имаше навес, за да не се налага да прекратяват концерта).
От техническа гледна точка, впечатлена съм от звука и осветлението. От музикална, лично на мен най-голямо удоволствие ми достави частта от Кармен (ако не се лъжа, но мисля, че от там беше) - L`amuor Est Un Oiseau Rebelle. Хорът на Филхармонията също се справи прекрасно. В шоуто бяха включени и определени закачки, като например Майк, промъкващ се в хора с думите "I`m gonna sing". Много усмихващ, позитивен концерт.
А след него - обичайните проблеми. Кофти ослевтление на стълбите, бла, бла, стръмности и подобни глупости - не, че на някой му пукаше. С Нашите остановихме, че има дефицит на кръчми. Такива работи. Голяма част от феновете се наложи да се примирят с чалга в близките заведения, след като бяха слушали Финландския славей.
Прибрахме се към полунощ, имах чувството, че ще умра от изтощение, а в главата ми като разваленна грамофонна плоча, се въртяха физични величини и приказките за любовния ми живот от последния час по физика, премесени с части от малка нощна музика, изпълнена с барабаните на Майк.
Струваше ли си? ДА, да да!
За всеки, който е пропуснал, пригответе се за страхотно шоу през януари, този път с много повече метъл в него, в София.
0 коментара:
Публикуване на коментар