жанр: ърбън фентази
автор: Касандра Клеър
излезли до момента: City of Bones; City of Ashes; City of Glass; City of Fallen Angels
най-общо казано: Първата книга от "Реликви на смъртните" ми даде близкият ми приятел Петьо. Като всяко нещо, което получавах от момче, го взех несериозно. Изобщо не очаквах книгата да ми хареса. Дизайнът на корицата не ме грабна - героят ми приличаше на изваден от комикс, а по това време не се занимавах с такива четива.
През онзи уикенд трябваше, както обикновено, да идем на вилата и аз имах за учене. Започнах "Град от кости" в колата и не се спрях докато не я прочетох и препрочетох. След това си взех собствено копие, за да ми е под ръка.
И до сега смятам, че първата книга от поредицата е най-добре. Касандра Клеър демонстрира таланта си перфектно. В "Реликви на смъртните" няма излишни описания и разтягания на действието, голяма част от местата и героите са оставени на въображението ни. Вниманието на читателя не се концентрира върху излишните подробности, а пада директно върху действието, което от своя страна върви достатъчно бързо, за да е интересно. Идеята за нефилими-бойци - Ловците на сенки - е неизползвана до момента и читателя не навлиза във вече познатия (и до голяма степен банален) свят на вампирите, а в съвсем ново измерение.
Разбира се, освен ловци на сенки, имаме и други видове митични същества - още от началото се запознаваме с върколакът Люк, който е нещо като втори баща на главната геройня Клеъри. В развитието на книгите се срещаме с магьосници (Магнус Бейн), вампири (Саймън, превърнат в течение на романа), демони (голямо количество) и дори феи.
Касандра Клеър демонстрира баланс между действие и романтична част в първата книга, като не се старае да превърне привличането между двамата главни герои - Джейс и Клеъри в нещо много специално. За съжаление този перфектен баланс се губи в останалите книги. Читателя твърде много навлиза в романса помежду им и това постепенно става досадно. Да не говорим за включването на гей-персонаж, който, поне според мен, не си е на мястото. Мога поне да съм щастлива, че Алек е по-симпатичен гей от Деймиън в Училище на вампири.
По мое лично мнение, Реликви на смъртните беше завършена преди написването на Град на паднали ангели. Съживяването на вече мъртъв злодей беше евтина тактика и, ако не бях толкова пристрастена към Джейс, изобщо нямаше да си правя труда да прочета книгата. Касандра Клеър се увлича прекалено много в нереалистичните сюжети. Проблемите, появили се между Джейс и Клеъри на мен лично ми звучат съшити с бели конци и излишни. От обещанието, че ще чуем разказ, чиито главен герой в крайна сметка не е Клеъри, не остава нищо. В крайна сметка, разказът пак се върти около нея.
Клеъри не е толкова глупава, колкото можем да очакваме от главна геройня на подобен роман, но след като съм била с нея известно време, започва да ми омръзва.
Така че, обобщено казано - Реликви на смърните започва обещаващо, но навлиза в комерсиалното. Поредицата е идеална, ако търсите нещо увлекателно, стилът на писане е стегнат и добър, текста съдържа лек хумор. Преподърчвам ви книгите от 1 до 3 и, ако в крайна сметка се увлечете, и четвъртата.
оценка: 6/ 10
[1. стил +
2. сюжет
3. персонажи +
4. увлекателност +
5. послание
6. креативност +
7. описания
8. диалози +
9. съдържателност
10. харесва ми +]
0 коментара:
Публикуване на коментар