Vampire Academy || рецензия на книги 1-6

жанр: фентъзи / вампири

автор: Ришел Мийд

излезли до момента: Vampire Academy, Frostbite, Shadowkissed, Bloodpromise, Spirit Bound, Last Sacrifice

най-общо казано: Представете си свят, в който съществуват вампири. Какви вампири? "Добри" - морои, които уважават човешкия живот и не убиват хора и "лоши" - строгои, безмилостни убийци, преследващи както морои, така и хора. Това е, поне по мое мнение, една малка война между видовете за оцеляване. На страната на мороите са намесени и дампирите - полу-хора, полу-вампири, бързи и опитни бойци, които биха жертвали живота си, за да опазят поверените им морои.

Това е основата на сюжета на поредицата от Ришел Мийд. От сюжета можете да очаквате малко изненади. И тук, както и при останалите вампирски книги имаме любовна история, само че от по-различно естество. Главната геройня - Роуз Хатауей, е дампир на крехката възраст от 17 години. Роуз се обячава в Академия "Св. Владимир", някъде в горите на Монтана, за да стане Пазител. Най-добрата й приятелка - Лиса, е принцеса, последна от своя род Драгомир. Именно нейна пазителка трябва да стане Роуз. В началото пред читателя е представена загадка. Въпреки че се намираме в главата на Роуз, първоначално ни е трудно да разберем мотивите на бягството на двете момичета от Академията. Това ще разкрием по-късно. За момента вниманието ни е насочено към връщането им в Св. Владимир и познанството на Роуз с един от най-любопитните (и предизвикващи пеперудки в стомаха ми) персонажи - Дмитрий Беликов.

Както можете да предположите, Дмитрий се превръща в любовното увлечение на Роуз. Само че нещата никак не са толкова прости. Първо, Дмитрий е нейн учител. Второ, след дипломирането на Роуз и двамата трябва да бъдат пазители на Лиса, тоест, трябва да мислят главно за нея, но не и за себе си.

Въпреки че в този момент всичко намирисва на тийнейджърски хормони и нищо повече, съм длъжна да отбележа, че Дмитрий и Роуз са, според мен, двата най-сполучливи образи в книгата. Дмитрий е the badass god, невероятен боец, вероятно един от най-добрите Пазители, със страст към каубойски романи, дълг коса и приятен акцент (и, да не забравяме, пръстите, за които Роуз казва, че "в един друг живот биха могли да свирят на пиано"... имам фетиш към дълги пръсти). Роуз пък е лекомислена по свой си начин, с чувство за хумор, което разнообразява книгата и внася свежа нотка. 

Като цяло, не очаквайте особени изненади. Препоръчвам ви книгите, ако искате незаангажиращо четиво. Не очаквайте каквито и да е било дълбоки послания. През повечето време читателя знае дори преди самата Роуз какво ще се случи и това на моменти дразни, но ако пренебрегнете тези недостатъци, книгите се четат бързо и леко.

Аз лично очаквам с нетърпение продължението, поредицата "Bloodlines", в която ударението няма да пада толкова на Роуз и Дмитрий. 

плюсове: Свеж хумор, увлекателност, известна креативност, що се отнася до расите, поглед към славянската митология, който липсва на останалите вампирски романи, израстване на героите с течение на книгите.

минуси: Преиграване, що се отнася до "свежия" стил на писане, на места безинтересно, излишно разтягане на една и съща тема, пренебрежение към останалите персонажи, като изключим Роуз, Дмитрий и Лиса.

Оценка: 5/10

[1. стил
2. сюжет
3. персонажи +
4. увлекателност +
5. послание
6. креативност +
7. описания
8. диалози +
9. съдържателност
10. харесва ми +]

The Mortal Instruments || рецензия на книги 1-4

жанр: ърбън фентази

автор: Касандра Клеър

излезли до момента: City of Bones; City of Ashes; City of Glass; City of Fallen Angels

най-общо казано: Първата книга от "Реликви на смъртните" ми даде близкият ми приятел Петьо. Като всяко нещо, което получавах от момче, го взех несериозно. Изобщо не очаквах книгата да ми хареса. Дизайнът на корицата не ме грабна - героят ми приличаше на изваден от комикс, а по това време не се занимавах с такива четива.

През онзи уикенд трябваше, както обикновено, да идем на вилата и аз имах за учене. Започнах "Град от кости" в колата и не се спрях докато не я прочетох и препрочетох. След това си взех собствено копие, за да ми е под ръка.

И до сега смятам, че първата книга от поредицата е най-добре. Касандра Клеър демонстрира таланта си перфектно. В "Реликви на смъртните" няма излишни описания и разтягания на действието, голяма част от местата и героите са оставени на въображението ни. Вниманието на читателя не се концентрира върху излишните подробности, а пада директно върху действието, което от своя страна върви достатъчно бързо, за да е интересно. Идеята за нефилими-бойци - Ловците на сенки - е неизползвана до момента и читателя не навлиза във вече познатия (и до голяма степен банален) свят на вампирите, а в съвсем ново измерение.

Разбира се, освен ловци на сенки, имаме и други видове митични същества - още от началото се запознаваме с върколакът Люк, който е нещо като втори баща на главната геройня Клеъри. В развитието на книгите се срещаме с магьосници (Магнус Бейн), вампири (Саймън, превърнат в течение на романа), демони (голямо количество) и дори феи. 

Касандра Клеър демонстрира баланс между действие и романтична част в първата книга, като не се старае да превърне привличането между двамата главни герои - Джейс и Клеъри в нещо много специално. За съжаление този перфектен баланс се губи в останалите книги. Читателя твърде много навлиза в романса помежду им и това постепенно става досадно. Да не говорим за включването на гей-персонаж, който, поне според мен, не си е на мястото. Мога поне да съм щастлива, че Алек е по-симпатичен гей от Деймиън в Училище на вампири.

По мое лично мнение, Реликви на смъртните беше завършена преди написването на Град на паднали ангели. Съживяването на вече мъртъв злодей беше евтина тактика и, ако не бях толкова пристрастена към Джейс, изобщо нямаше да си правя труда да прочета книгата. Касандра Клеър се увлича прекалено много в нереалистичните сюжети. Проблемите, появили се между Джейс и Клеъри на мен лично ми звучат съшити с бели конци и излишни. От обещанието, че ще чуем разказ, чиито главен герой в крайна сметка не е Клеъри, не остава нищо. В крайна сметка, разказът пак се върти около нея.

Клеъри не е толкова глупава, колкото можем да очакваме от главна геройня на подобен роман, но след като съм била с нея известно време, започва да ми омръзва. 

Така че, обобщено казано - Реликви на смърните започва обещаващо, но навлиза в комерсиалното. Поредицата е идеална, ако търсите нещо увлекателно, стилът на писане е стегнат и добър, текста съдържа лек хумор. Преподърчвам ви книгите от 1 до 3 и, ако в крайна сметка се увлечете, и четвъртата.

оценка: 6/ 10

[1. стил +

2. сюжет

3. персонажи +

4. увлекателност +

5. послание

6. креативност +

7. описания

8. диалози +

9. съдържателност

10. харесва ми +]